Ето целия разказ, обединен и редактиран в едно цялостно повествование:   ---   ### Летящият град и пътят към Америка   Може би трябваше да произвеждам повече летяща техника, за да възстановя летящите градове, но нямах достатъчно принтери и суровини за това. Затова се качих в една от спортните ми летящи коли и отлетях към Америка, за да потърся необходимите материали.     Летях с дни благодарение на ядрената батерия, която бях монтирал на колата. На нея бях инсталирал четири такива батерии, а седмият двигател се захранваше от отделен стабилен източник. Монтирах и пета батерия, която захранваше уредите и системите на колата.     Караницата пое моят изкуствен интелект, който бях нарекъл Алл Бънди.   - Бънди, колко време ще ти отнеме да ме закараш до Америка – страната на пустинната и радиоактивната джунгла? – попитах го.   - Три часа и петдесет и пет минути, и сме там – отвърна Алл.   - Добре, аз ще подремна малко – казах му.     Подремнах и се събудих точно навреме. Не бях спал от ден и ми се спеше ужасно, затова заспах бързо. Сега бях свеж и силен. Яхнах колата и хванах кормилото.   - Алл, дай управлението, искам да поуправлявам моята кола – казах му.   - Управлението е прехвърлено на ръчно – отвърна Алл Бънди.     Поемайки контрола, подкарах колата по крайбрежието на американския континент. Когато достигнах мястото, където трябваше да е Ню Йорк, не видях град, а само гъста джунгла от мутирали дървета и огромни храсти. Полетях над тях и започнах да търся вход към някой бункер. Според мен целият град беше под земята, скрит от радиацията и войните.     С помощта на радара намерих входа. Кацнах на малко оголено място близо до бункера и излязох от колата. Взех си пушката Уинчестър и поставих в кобурата револвера Пепелянка. Реших да се поразходя. Около беше пълно с дивеч – патки, елени и други диви животни. Не исках да ги застрелвам, засега не ми бяха нужни. По-късно, ако огладнея, ще е друго. Сега търсех нещо друго.     Стигнах благополучно до входа. Той беше запечатан и изискваше парола за оторизиран персонал. Накарах Бънди да разбие кода. Отне му време, но накрая вратата се отвори със скърцане.     В лицето ме удари миризма на разложение. Влязох и видях трупове навсякъде. Вероятно и тук радиацията беше свършила мръсната работа. Обиколих помещенията, но не намерих никой жив. Вместо това, открих принтери – чисто нови и недокоснати. Складовете бяха пълни с карбон, пластмаса и метали за производство. Имаше и оръжия, инструменти, медицински принадлежности и дори консервирана храна.     Сетих се да изпратя един от летящите градове да събере всичко, докато аз продължих да разглеждам. В един от складовете открих два пистолета Глок, които накачих на кръста си.     ---   ### Военната база и мутациите   След като се върнах в летящия град, първото, което направих, беше да се срещна със Съвета. Те бяха група от старейшини и инженери, които управляваха града и взимаха важните решения. Разказах им всичко, което видях в бункера и военната база, и им предадох данните, които Бънди беше събрал.     - Това, което открихме, е само върхът на планината – казах, докато показвах снимки и диаграми на екрана. – Тези експерименти, мутациите... някой е играл с природата по начин, който не трябваше. И сега ние трябва да се справим с последствията.     Старейшините се огледаха, израженията им бяха смесица от шок и безпокойство.   - Какво предлагаш? – попита един от тях, мъж на име Елиас.   - Трябва да изследваме още – отговорих. – Тези бази и бункери може да съдържат отговори, които ще ни помогнат да разберем как да възстановим света. Но също така трябва да сме готови за опасностите, които ще срещнем.     Съветът се съгласи, и скоро беше организирана експедиция към военната база. Този път бяхме по-добре подготвени – с повече хора, оръжия и оборудване. Взехме и няколко робота, за да ни помогнат с разкопките и транспорта.     Когато се върнахме в базата, съществата бяха изчезнали, но следите им все още бяха там. Започнахме да изследваме по-задълбочено, и скоро открихме скрита стая, пълна с файлове и научни записи. Там намерихме информация за проект, наречен **"Пандора"** – опит да се създадат организми, които могат да преживеят в радиоактивна среда. Но нещо се объркало, и вместо това създало мутациите, които сега населяваха района.     - Това е невероятно – прошепна Елиас, докато разглеждаше документите. – Те са се опитвали да спасят света, но вместо това го унищожиха още повече.     - Да – отвърнах. – Но може би можем да използваме техните грешки в наша полза. Ако разберем как са работили експериментите, може да намерим начин да ги обърнем.     Докато екипът продължаваше да изследва, аз и Бънди се насочихме към централния компютър на базата. Той беше заключен, но Бънди успя да го взломае. На екрана се появиха данни за проект "Пандора", както и карта на други бази, където са провеждани подобни експерименти.     - Това е – казах, насочвайки пръст към екрана. – Това е ключът. Ако успеем да достигнем до тези бази, може да намерим още информация и ресурси.     - Но е опасно – предупреди Бънди. – Не знаем какво ще открием.     - Знаем, че не можем да стоим тук и да чакаме – отвърнах. – Светът се нуждае от нас.     ---   ### Омега Сектор и Сърцето на Пандора   След като събрахме всичко необходимо, насочихме се към Омега Сектор. Когато пристигнахме, открихме масивна структура, заровена в пясъка. С "Ключа на Пандора" успяхме да деактивираме защитните системи и да влезем.     Вътре открихме нещо невероятно – гигантска лаборатория, пълна с технологии, които изглеждаха като от друго време. Но най-шокиращото беше в центъра – огромен капацитет, пълен с течност, в която плаваше... нещо.     - Какво е това? – попитах, докато се приближавах.   - Според данните, това е **"Сърцето на Пандора"** – отвърна Бънди. – Изглежда като изкуствен организъм, създаден да пречисти радиацията и да възстанови екосистемата.     - Защо не го активираха?   - Защото е опасно – отвърна Бънди. – Ако се активира без контрол, може да унищожи всичко, вместо да го спаси.     Това беше моментът, в който разбрах истинската цел на проект "Пандора". Те не просто са се опитвали да създадат устойчиви организми – са искали да пресъздадат света.     ---   ### Червеният Легион   Докато подготвяхме екипа за следващата експедиция, получихме тревожна новина. Един от нашите разузнавачи беше засечен от странните групи, които бяха започнали да се появяват в района. Те го заловили и изпратили съобщение до летящия град:     **"Не се намесвайте в нашите дела. Омега Сектор е наш. Ако се опитате да ни спрете, ще ви унищожим."**     Съобщението беше ясно – тези хора знаеха за Омега Сектор и имаха свои планове за него. Но кой бяха те? И какво точно искаха?     - Бънди, можеш ли да проследиш източника на съобщението? – попитах.   - Опитвам се... – отвърна той. – Но сигналът е криптиран. Изглежда, че те са добре организирани.     Елиас се обърна към мен с тежко изражение.   - Това е сериозно. Ако тези хора контролират Омега Сектор, може да използват "Сърцето на Пандора" за свои цели. Трябва да действаме бързо.     Съгласих се. Взех малък екип от най-добрите си хора и тръгнахме към Омега Сектор. Този път бяхме по-добре подготвени – с повече оръжия, технологии и роботи за подкрепа.     ---   ### Последната битка   Когато пристигнахме в Омега Сектор, открихме, че входът е блокиран от тежко въоръжени хора. Те носеха униформи с лого, което не бях виждал преди – червен триъгълник с меч в центъра.     - Кои са тези хора? – прошепнах, докато наблюдавах отдалеч.   - Според данните, това е група, наречена **"Червеният Легион"** – отвърна Бънди. – Те са бивши военни и научни експерти, които са се отделили от правителството преди катастрофата. Изглежда, че са решили да поемат контрола над всичко, което е останало.     - Това не е добре – казах. – Ако те контролират Омега Сектор, може да използват "Сър