---   - Къде си тръгнал, комшо? – попитах го.   - Ами, тръгнах да търся някое устройство за пари – каза комшията.   - Може ли и аз да дойда с теб? Да се разходя. Ако намерим нещо за теб, ще е твое. Аз не искам, имам пари, бол. Нали знаеш какво ми е положението – казах му.   - Ами, щом искаш, добре. Ако намерим нещо, ще делим. Пак комшии сме – каза той.   - Абе, чакай да си заема един автомат „Калашников“ и една пепелянка – казах.   - Ти имаш ли оръжие? Ако нямаш, ще ти подаря някое – добавих.   - Комшо, нали знаеш, че сме бедни. Откъде оръжие? Ако имах, щях да ходя на лов, поне щяхме да се храним с месо. То хляб има насякъде, с тези хлебни дървета, ама то хляб само не се яде, аркадаш – каза той.   - Ахмед, ти що не каза по-рано? Ще ти дам пушка, пистолет и автомат, боеприпаси бол – казах на комшията Ахмед.   - Абе, комшо, не ми е удобно. Така не съм свикнал. Цял живот се трудя за всичко, нищо даром не съм получавал – каза той.   - Ей, сега ще донеса, комшо – казах му.     Отидох до къщи и донесох му пушка, карабина, пушка-помпа и автомат „Калашников“. Сложих и револвер и един „Макаров“.   - Ето, земи. Нищо не искам за тях. Ще почерпиш, като ти дойда на гости – казах аз и му подадох оръжието и торба с патрони.   - Мерси, комшо. Ще почерпя, само заповядай – каза той и ги взе с радост в очите. За него това бе цяло богатство – можеш да ядеш и пиеш години с продажбата на тези оръжия.   - Мерси много за пистолета, много е красив – каза той.   - Да тръгваме, да се поразходим. Може да намерим някой заспал като мен. Тук има много, които спят от много години, но е трудно да се намерят – казах.     Той взе оръжията и ги занесе в къщи. Върна се веднага, носеше пушка в ръката си. Беше заел и пистолета, много му се радваше.   - Може да постреляш по патките, по дърветата. Пълно е с тях, но по-добре ползвай карабината си, която е за тази работа – казах му.   - Да тръгваме. Сега съм спокоен и уверен, ще намерим нещо – каза комшията.   - Ти гледай да не ни намери някоя мечка-мутант – казах му.   - Ще го гръмнем, кво толкова? Да не сме с голи ръце? – каза комшията.   - А така те искам, комшу – казах аз.     Тръгнахме през гората и се оглеждахме. Аз извадих малък скенер, който засичаше работеща техника под земята.   - Да имаш и за мен такава джаджа? – попита комшията.   - Имам – казах аз и му го подадох от джоба.   - Принципът е сложен, но ще бипка силно, ако има нещо под земята – обясних му.   - Ясно, комшо – каза той.     Ние обикаляхме часове, огледахме километри площ, но не се отказвахме. Комшията толкова искаше да намери нещо.   - Комшо, защо толкова ти трябва това? Да търсиш в тази гора дивото, защо? – попитах.   - Синът завършва училище, ще трябва да се устройва. Аз съм беден, дори не мога да организирам тържество при Самито, защото синът най-сетне завърши училище и вече е мъж. А и приятелка има. Ако се заемат, какво ще правя? – каза отчаян той.   - Не се притеснявай. Ще кажа на Самито да организира тържество, аз ще го платя. А за синът ти ще му подкарам летящ мотор. Нали е завършил? Ще се разкарва с него навсякъде. Младежите от неговия набор ще му завиждат, а момичетата ще го преследват да ги повози – казах му.   - Ама, комшо, не може така. Ти си много добър, благодаря ти. Ако ти трябва помощ, обади ми се, ще ти помогна – каза комшията.   - Не се притеснявай за мен, не е проблем. Нали знаеш, ако искаш и кола, и мотор, ще ти подаря, само кажи – казах.   - А, не може така, това е много голяма помощ, не може така – каза той.   - Ти поискай, аз ще поръчам на фабриките да ти ги произведат – казах.   - А, не, не може така, много е – каза комшията.     **Бипка!** Нето прекъсна разговора, който беше важен, но това беше по-важно. Можехме да намерим мои набори от едно време.   - Тук, тук, комшо! Ето я вратата, в тези храсти е скрита – казах му и посочих.   - До колко лесно с този уред намерихме! Сега ще има пари за банкет и за женитба – каза радостен комшията.     Дръпнахме вратата и погледнахме вътре, но вътре нямаше абсолютно нищо. Беше ограбена до шушка.   - Съжалявам, комшу. Не се притеснявай, аз ти обещах, ще помогна. Ще потърсим, гората е голяма. Виж как намерихме, ще намерим още. Тук има, сигурен съм. Цялата планета е пълна с хиляди крио-камери – казах.   - Ще търсим, комшо, дни и нощи, ако трябва. Трябва да осигуря семейството. Синът и дъщерята – тя се ожени без чииз за сватбата – каза комшията Ахмед.     Продължихме, докато се стъмни. Аз повиках робот с кола да ни вземе и да ни заведе по къщите.                           Край първа част Стефан.                      Костов.                    Тодоров