Градовете бяха пусти. Летящите мегаполиси, които някога бяха символ на прогрес и надежда, сега се носеха над разрушената Земя като мъртви кораби, оставени да се люлеят на ветровете на съдбата. Въпреки че навсякъде по тези небесни тераси беше тихо, едва ли можеха да се усетят следите от хората, които някога населявали тези величествени структури. След ядрената война, хората се бяха изтеглили под земята. Но не всички.
В един забравен и открит парк на Летящия град Берлин, група бунтовници се събраха. Техните стари летящи коли и мотори бяха скрити под сянката на разсипаните сгради, с надеждата, че ще успеят да противостоят на армията, която вече беше на път да ги унищожи. Те бяха водени от човек с една цел – да възстанови свободата на Земята и да премахне диктатурата на военните, които се бяха възползвали от техните технологии, за да завладеят страната.
Сред тях бе и Стефан, главният герой. Въпреки че бе един от последните, които беше останал жив след войната, сега той беше лидерът на една група, решена да сложи край на режима. Изправен пред огромната армия на военните, които управляваха Земята, той усещаше тежестта на отговорността. Но не беше сам. Неговите хора, въпреки многото загуби и жертви, бяха готови да се борят.
Точно тогава, на небето се появи лъскава, нова летяща кола, която прехвърча и кацна в близкия паркинг. Колата беше различна. Тя не беше една от техните. Беше твърде нова и перфектна. Стефан я разпозна веднага – никога не беше виждал нещо подобно. И въпреки че само преди няколко дни беше дал последната си летяща кола на племенника си Иван, този модел не беше негов.
Колата имаше вид на ново поколение технология, на която бунтовниците все още не бяха се научили да се противопоставят. Но въпросът, който тревожеше Стефан, беше кой може да си позволи такава машина?
Той реши да проследи тази мистериозна група, като се изкачи на своя собствен летящ мотор и следваше пътя им. Скоро достигнаха стара кръчма, сгушена в централната част на Берлин. Към тях се присъединиха двама мъже и една жена, които изглеждаха като охранители. Всички те бяха облечени в униформи и носеха оръжия.
„Това не са просто обикновени хора. Те са част от нещо по-голямо“, помисли си Стефан и реши да не се доверява на външния им вид.
Докато се промъкваше през сенките, той чу няколко разговора на охранителите. Те говореха на чист български, което го учуди още повече. Какво правят български войници тук, толкова далеч от тяхната родина? Някой ги беше наел или... бяха част от нещо друго?
„Кой си ти? Как стигна тук?“ – чу гневния глас на един от охранителите, когато се приближи до входа на кръчмата.
„Арестуван си!“, каза другият, насочвайки автомата към Стефан.
Той вдигна ръце, показвайки, че няма да се съпротивлява. Беше твърде рисково да бъде убит сега. Не можеше да загуби тази възможност.
Въпреки това, нещо странно се случи. Един от охранителите, който наблюдаваше внимателно Стефан, се усмихна лукаво и му каза: „Знаеш ли кой съм? Ние сме от хората, които се събудиха в крио камерите. От тези, които бяха запечатани след ядрената война. Аз съм част от армията, която ще освободи този свят... и ще го възстанови.“
Стефан усети, как всичко започва да му става ясно. Те бяха част от армията, която беше била замразена по време на войната, и сега се събуждаха, за да се върнат в битката. Но какви щяха да бъдат те, когато разбраха, че вече не са само военни, а и властелини на този нов свят?
Бунтовниците се изправиха срещу тях в решаваща битка. Сеизмичните удари на роботите и дроновете се разнесе във въздуха, когато бунтовниците атакуваха с всичко, което имаха. Те използваха всяка уличка, всяка празна сграда и всяко летящо средство, за да се противопоставят на противника.
Някои от робо-войниците бяха унищожени, а други започнаха да се разпадат поради неизправности, оставени след вековете на изолация.
Когато последният робот се сгромоляса на земята, а бунтовниците победиха, те заеха властта. Земята, летящите градове и новите обитатели отново бяха свободни. Бунтовниците освободиха всички и създадоха ново общество, далеч от диктатурата на военните. И докато светът им се възстановяваше, Стефан знаеше, че истинската битка започва сега – да изградят новото си бъдеще.
Въпросът беше: можеха ли да изградят общество, което никога не би паднало отново в ръцете на властолюбци и диктатори?
